Официален сайт
Защитени територии
по категории, съгласно Закона за защитените територии
Законът за защитените територии (/ЗЗТ/, обнародван в ДВ, бр.133/1998 год., изм. и доп.), урежда режима на опазване, ползване и управление на Защитените територии в Република България. Философията на закона е опазване и съхраняване уникалността на природата, обект на защита в защитените територии като национално и общочовешко богатство. Със ЗЗТ държавата, в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Р. България е страна, регламентира и осигурява функционирането и съхранението на система от защитени територии като част от регионалната и европейска екологична мрежа. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и опазване на характерни или забележителни обекти на неживата природа. Законът регламентира процедурите за обявяване и промените в защитените територии - прекатегоризиране, заличаване, промяна на площта, режима и др. както и управлението, стопанисването и охраната им. В региона, контролиран от РИОСВ - Шумен, обхващащ област Шумен и област Търговище, има един резерват, три поддържани резервата, един природен парк, 18 защитени местности и 6 природни забележителности.
Защитени територии в Област Шумен
ЗТ-изключително държавна собственост - Резерват, Поддържан резерват
Достъпът в тези категории защитени територии се осъществява единствено по маркирани екопътеки или подходи, утвърдени със Заповед на Министъра на околната среда и водите.
РЕЗЕРВАТИ (P)
“Букака” - обявен със Заповед № 79/05.02.1980 г. на КОПС
Заема обособена зона в територията на Природен парк “Шуменско плато“ с площ от 63,04 ха в землището на гр. Шумен с надморска височина 450 м. Резерват “Букака” е горски масив обявен за опазване на съществуващата коренна над стогодишна елитна букова гора от вида мизийски бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca). Освен мизийския бук като доминиращия вид, северната му част е смесено съобщество широколистни гори от видовете зимен дъб, габър, благун, клен, цер и др.; подлесът е богато изграден от леска, глог, шипка, къпина, мъждрян и др. Разнообразието на тревната покривка е представено от синчец, лютиковидна съсънка, кукувиче грозде, жълтурче, снежно кокиче, минзухар, пролетно ботурче, момкова сълза, момина сълза, петров кръст, копитник, змиярник и др., а от представителите на животинския свят могат да се срещнат лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк, няколко вида змии, рядко благороден елен. На територията на резервата са забранени всякакви дейности, с изключение на преминаването на хора по маркирани екопътеки, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите.
ПОДДЪРЖАНИ РЕЗЕРВАТИ (ПР)
“Патлейна” - обявен с Постановление № 13428/23.10.1948 г. на МЗГ
Защитената територия е обявена за природен резерват с Постановление на МЗГ № 13428/23.10.1948 г., с площ 4,3 ха, разширена със Заповед на КОПС № 977 от 26.12.1979 г. и заема площ от 37,8 ха. Със Закона за защитените територии е променен статута на защитената територия като същата от “резерват” е прекатегоризирана в категория “поддържан резерват” със Заповед на МОСВ № РД-360/15.10.1999 г. Площта на поддържания резерват е актуализирана със Заповед № РД-316 от 30.05.2006 г. на МОСВ, съгласно която той заема площ от 40,62 ха. Със заповед № РД-76/30.01.2023 г. на Министъра на околната среда и водите е променен режима на дейностите в защитената територия. Поддържания резерват “Патлейна” се намира в землището на гр. Велики Преслав на 4 км южно от града по северния склон на Преславска планина и едноименната местност, в красивата криволичеща долина между двете била над р. Патлейна и приточния й дол. Поддържаният резерват е обявен за съхраняване и защита на естественото находище, останала част от съществуваща гора, от вида “див рожков”, терциерен реликт включен в „Червената книга” на България и най-голямо в страната. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. дървесни видове. Тревната покривка е богато и разнообразно представена като най-значим е защитения вид Урумово лале. На територията на поддържания резерват “Патлейна” и в непосредствена близост до територията му се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото на Х век и средновековния манастир от Х век “Св. Пантелеймон”. Поддържания резерат “Патлейна” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление.
Заповед № РД-515/26.06.2013 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на пътека за посетители през Поддържан резерват "Патлейна" и картен материал.
“Дервиша” - обявен с Постановление № 13428/23.10.1948 г. на МЗГ
Обявен като защитена територия “Природен резерват” с Постановление № 13428/23.10.1948г. на МЗГ с площ около 10 ха и прекатегоризиран със Заповед № РД-361/15.10.1999г. на МОСВ с площ 10.6 ха, съгласно ЗЗТ и изискванията за категориите защитени територии. Площта на поддържания резерват е актуализирана със Заповед № РД-317 от 30.05.2006 г. на МОСВ, съгласно която той заема площ от 112.136 дка. Поддържан резерват “Дервиша” се намира на 3 км от гр. В. Преслав в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Преслав” по северния склон на Преславската планина. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка, като тясна успоредна на дерето ивица и е обявен за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид “конски кестен” в България, запазен остатък от някогашна обширна гора. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. На изток-югоизток ПР “Дервиша” граничи с път, останки от стар римски път. Поддържаният резерат “Дервиша” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление.
“Момин град” - обявен със Заповед № 665/03.05.1960 г. на ГУГ
Защитената територия е обявена със Заповед № 665/03.05.1960 г. за природен резерват, като впоследствие е прекатегоризирана съгласно ЗЗТ в поддържан резерват със Заповед № РД-375/15.10.1999г. на МОСВ, с площ от 109 дка. Площта на поддържания резерват е актуализирана със Заповед № РД-193 от 28.02.2013 г. на МОСВ, съгласно която той заема площ от 66.467 дка. Поддържан резерват “Момин град” е обявен за защитена територия с цел опазване и поддържане на вековна 150 годишна елитна букова гора. Територията на поддържания резерват се намира във Върбишкия дял на Източна Стара планина с надморска височина 800 м. в ДГT на СИДП ТП „ДГС Върбица” - гр. Върбица, землище гр. Върбица, община Върбица. В подраста на елитната букова гора се срещат единично представени видове габър и явор. В защитената територия животинския свят е представен предимно от видове – обект на лов. ПР “Момин град” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление.
На територията на Поддържаните резервати са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра на околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.
ПРИРОДЕН ПАРК (ПП)
“Шуменско плато” - oбявен със Заповед № 79/05.02.1980 г. на КОПС при МС
Защитената територия е обявена като Народен парк със Заповед № 79/05.02.1980 г. на КОПС и прекатегоризиран в Природен парк със Заповед на МОСВ № 563/08.05.2003 г. С площта си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Шумен” и „ДГС Преслав” и 226 ха - общински горски фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ - Шумен. Разположен е югозападно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от площта на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение, особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората - повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност - мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представено и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга” на България, като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботурче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи, от които 1 вид е от включените 12 вида в “Червената книга” на България, а 5 от срещащите се видове са в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие. ПП “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е привлекателно местообитание за много представители на животинския свят. Висшата фауна, от средно-европейски с понтийски елементи, е представена от 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От видово най–многочислената орнитофауна 45 са гнездящи, а останалите преминаващи или зимуващи. Разнообразието във видовото животинско представителство се изразява с присъствието на видовете смок мишкар, голям и малък ястреб, бухал, черен кълвач, черен щъркел, включени в “Червената книга” на България. Територията на Природния парк “Шуменско плато”, с разнородния скален състав на релефа и подземните реки, определящи карстовия ландшафт, е осеяна с около 60 пещери - сухи и водни, въртопи, скални образувания; скални манастири и църкви – археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи. С Решение № 464 от 23.06.2011 г. на Министерски съвет е приет План за управление на Природен парк „Шуменско плато“.
ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ (ЗМ)
“Каньона” - обявена със Заповед № РД-330/23.04.2012 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД - 330/23.04.2012 г. на МОСВ, с цел опазване на растителен вид Нарязанолистен тъжник (Spirea crenata L.) и неговото местообитание. Намира се в землището на с. Каспичан, ЕКАТТЕ 36590, община Каспичан, област Шумен, с площ: 175.8 дка. Стопанисва се от община Каспичан, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Могилата” - обявена със Заповед № 4051/29.12.1973 г. на МГОПС
Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед № 4051 от 29.12.1973 г. на МГОПС и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-960/25.07.2003 г. на МОСВ. Представлява земно възвишение, намиращо се в поземления фонд на ДП ”Кабиюк”, държавна публична собственост, стопанисвана от ДП ”Кабиюк”, землище с. Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за опазване разнообразната степна растителност, различна за всеки скат /изложение/ на могилата. Проведени научни проучвания са установили, че “Могилата” е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. Растителността е изключително богата като общия брой е около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степната растителност. По-характерни видове са: коило, руска самодивска трева, див бадем, планинско котенце, горска съсънка, храстовидна карагана, пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет - нисък, дребна перуника, жълт равнец и др.
“Марашка кория” - обявена със Заповед № 416//12.06.1979 г. на КОПС при МС
Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед № 416//12.06.1979 г. на КОПС при Министерски съвет и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-958/25.07.2003 г. на МОСВ. Целта за обявяването ѝ е да се съхрани запазилата се част от съществуващата в миналото дъбова кория от вида „летен дъб”. Защитената местност се намира в поземления фонд на землище с. Мараш, община Шумен с площ 23.0 ха, в която са разположени внушителни по своите размери вековни дъбови дървета на възраст над 350 год. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Чибуклията” - обявена със Заповед № 333/16.05.1991 г. на МОС
Защитената територия е обявена със Заповед № 333/16.05.1991г. на МОС на площ от 31.8 ха, с цел опазване на вековна церова гора, в съжителство с единично представения дървесен вид благун. Намира се в ДГТ на СИДП ТП „ДЛС Паламара”, землище с. Хърсово, община Никола Козлево и се стопанисва и опазва от ТП „ДЛС Паламара”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Дъбовете” - обявена със Заповед № 446/09.08.1978 г. на КОПС при МС
Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед №446/09.08.1978 г. на КОПС при Министерски съвет, с цел опазване на вековна гора от летен дъб с приблизителна възраст около 200 години, на площ от 0,5ха. Със Заповед № РД-956/25.07.2003 г. на МОСВ защитената територия е прекатегоризирана в Защитена местност. Защитената територия се намира в поземления фонд на с. Илия Р. Блъсков, община Шумен. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Находище на Блатно кокиче м. Калпунар”, с. Кочово – обявена със Заповед № 1938/03.07.1970 г. на МГГП,
“Находище на Блатно кокиче – с. Осмар”, с. Осмар – обявена със Заповед № 608/23.08.1979 г. на КОПС
На територията на община Велики Преслав в поземления фонд на землищата с. Кочово и с. Осмар се намират две естествени находища на ценния растителен вид ”Блатно кокиче”, основание за поставянето на заеманата от вида територия под защита. С общата им площ от 31,00 ха, те са най-големите в Северна България. Находището на блатно кокиче в местност ”Калпунар”, земл. с. Кочово е обявено като защитена местност със Заповед № 1938/ 03.07.1970 г. на Министерство на горите и горската промишленост (МГГП) с площ от 12 ха, а находището в землището на с. Осмар е обявено за ЗМ със Заповед № 608/23.08.1979 г. на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, с площ от 19 ха. Находищата са ливади със смесена собственост, в по-голямата си част частна. Стопанисват се от земеделските кооперации в двете селища, в чиито арендовани земи са включени по-голямата част от частните имоти на находищата, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Червен божур” - обявена със Заповед № РД-311/30.05.2006 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-311/30.05.2006 г. на МОСВ с цел опазване на растителните съобщества, с преобладаващо представителство и висока плътност на вида „червен божур”, основен обект на защита. Намира се в землището на гр. Върбица, община Върбица. Естественото находище заема площ от 12,0525 ха в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Върбица” и граничи с ПР “Момин град”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Върбица”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Челеклията” - обявена със Заповед № РД-312/30.05.2006 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-312/30.05.2006г. на МОСВ, с цел съхраняване и опазване на приоритетно местообитание от типа “панонски гори”, включващо находища на червен божур, понтийска ведрица, момкова сълза и на други защитени растителни и животински видове. Площта на защитената територия е 22,4248 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Дебелеца” - обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006 г. на МОСВ, с цел опазване на вековна букова гора и естествени находища на растителните видове мъжка папрат, волски език, женска папрат, бодлив залист, подезичен залист, както и на защитени растителни и животински видове. Площта на защитената територия е 28,88 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Мадарски скални венци” - обявена със Заповед №РД-535/12.07.2007 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-535/12.07.2007 г. на МОСВ за опазване на карстови скални венци, местообитания на изявени петрофилни и защитени животински видове (лешников сънливец, горски сънливец, белогръд таралеж, подковоноси и гладконоси прилепи, гарван, белоопашат мишелов, скален орел, малък лешояд, бухал, черен и белогръд бързолет, скална лястовица, ливаден дърдавец, шипоопашата и шипобедрена костенурка, стенен гущер, дъждовник и др.), както и находища на редки и защитени растителни видове (гризебахова кутявка, румелийско подрумиче, източен равнец, ленолистен целолист, източен микс, кавказка копривка, туфест игловръх и др.). Намира се на територията на две общини, в землищата на с. Мадара, община Шумен; с. Кюлевча, гр. Каспичан и с. Каспичан, община Каспичан, област Шумен, с обща площ 319,1336 ха в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Нови пазар” - гр. Нови пазар. Защитената местност е част от територията на Националния историко-археологичен резерват “Мадара”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Нови пазар”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Див рожков” - обявена със Заповед № РД-521/12.07.2007 г. на МОСВ
Защитената територия е обявена за Защитена местност със Заповед № РД-521/12.07.2007г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Патлейна”, обявена със Заповед №578/17.06.1986г на КОПС при Министерски съвет, с площ от 72,7 ха. Целта е съхраняване на естественото находище на растистителния вид Урумово лале, български ендемит, включен в “Червената книга” на Р. България. Стопанисва се и се охранява от СИДП ТП „ДГС Преслав”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Конски кестен” - обявена със Заповед № РД-512/12.07.2007 г. на МОСВ
Защитената територия е обявена за Защитена местност със Заповед № РД-512/12.07.2007 г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Дервиша”, обявена със Заповед №578/17.06.1986 г. на КОПС при Министерски съвет, с площ от 59,1 ха. Целта е съхраняване на естественото находище на дървесния вид Конски кестен, балкански ендемит, включен в “Червената книга” на Р. България. Стопанисва се и се охранява от СИДП ТП „ДГС Преслав”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ (ПЗ)
“Скока” - обявена със Заповед № РД-314/30.05.2006 г. на МОСВ
Природната забележителност е обявена със Заповед № РД-314/30.05.2006 г. на МОСВ, с цел опазване на характерен ландшафт, включващ скални венци, водопад, забележителни карстови и скални образувания, най характерното, от които е “Софрата”. Площта на защитената територия е 111.0350 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
Защитени територии (ЗТ) в Област Търговище
ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ (ЗМ)
“Урумово лале” - обявена със Заповед № 853/10.08.1983 г. на КОПС при МС
Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед №853/10.08.1983г. на КОПС при Министерски съвет и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-957/25.07.2003 г. на МОСВ. Целта е опазване на естествено находище на растителния вид Урумово лале (Tulipa urumoffii Hayek), български ендемит, застрашен от изчезване вид, представен в трите му форми - жълта, червена и пъстра, включен в Червената книга на Р. България. Площта на защитената територия е 12.0 ха. ЗМ заема каменист, силно варовит стръмен склон от ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, в землищата на с. Пайдушко и гр. Търговище, община Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Игликина поляна” - обявена със Заповед № 448/25.04.1984 г. на КОПС при МС
Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед №448/25.04.1984г. на КОПС при Министерски съвет и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-955/25.07.2003 г. на МОСВ. Целта е опазване на естествено находище на растителния вид лечебна иглика (Primula verus L.), лечебно растение под ограничителен режим на ползване. Площта на защитената територия е 9.2 ха. Намира се в м. „Кованлъка” на нелесопригодна площ от ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, землище гр. Търговище, общ. Търговище. Целогодишно е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколисна гора и близостта с гр. Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Петка балкан” - обявена със Заповед № 215/05.04.1979 г. на КОПС при МС
Със Заповед №215/05.04.1979 г. на КОПС при Министерски съвет, защитената територия е обявена като Природна забележителност. Прекатегоризирана е в Защитена местност със Заповед № РД-959/25.07.2003 г. на МОСВ, с площ от 5,4 ха. Целта е опазване на вековна смесена гора от видовете цер, благун, зимен дъб на възраст около 150 г. с неравномерен строеж в местността ”Баба конду”, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, землище с. Братово община Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Божур поляна” - обявена със Заповед № РД-315/30.05.2006 г. на МОСВ
Защитената местност е обявена със Заповед № РД-315/30.05.2006 г. на МОСВ, с цел опазване на находище на червен божур, лечебна иглика, както и на защитени растителни и животински видове. Тя заема площ от 18,07ха, като се намира в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, в землищата на селата Вардун и Стража, община Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Римският мост” – обявена със Заповед № РД-961/25.07.2003 г. на МОСВ
Със Заповед №3718/28.08.1975 г. на МГОПС, защитената територия е обявена като Историческо място с площ 0.1 ха. Прекатегоризирана е в Защитена местност със Заповед № РД-961/25.07.2003 г. на МОСВ, с цел опазване на територия с характерен ландшафт. Защитената територия се намира в землището на с. Стеврек, общ. Антоново. Територията, която обхваща защитената местност е със смесена собственост. ЗТ е под контрола на РИОСВ - Шумен.
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ (ПЗ)
“Скално образувание Коня” – обявена със Заповед № 97/13.03.1978 г. на КОПС при Министерски съвет
Защитената територия е обявена като природна забележителност със Заповед № 97/13.03.1978 г. на КОПС при Министерски съвет, с площ 0,3 ха. Целта е опазване на скално образувание – голина, наподобяващо изображение с форма на кон, намиращо се в близост до главен път София-Варна, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, землище гр. Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.
“Водопад в местността Боаза” – обявена със Заповед № 97/13.03.1978 г. на КОПС при Министерски съвет
Защитената територия е обявена като природна забележителност със Заповед № 97/13.03.1978 г. на КОПС при Министерски съвет, с площ 0.1 ха. Целта е опазване на малък водопад, образуващ се от излизащ на скалната повърхност малък подземен приток на р. Врана. Намира се в живописната местност “Боаза”, в близост до главен път София-Варна, в ДГТ на СИДП ТП „ДГС Търговище”, землище с. Пайдушко, общ. Търговище. Стопанисва се и се охранява от ТП „ДГС Търговище”, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Дервентската пещера” – обявена със Заповед №534/25.09.1978г. на КОПС при МС
Дервентската пещера е обявена за природна забележителност със Заповед № 534/25.09.1978 г. на КОПС при Министерски съвет, с площ 1,0 ха. Намира се на склоновете на Преславската планина, дял от Източна Стара планина в Пролазкия пролом в землището на с. Пролаз, общ. Търговище, държавна публична собственост. Пещерата е една от малкото в този край, известна освен с големината си и с богатството на ексцентричните образувания на хелектитите и дендритите, змиевидните извивки на преградите на синтровите езерца с пещерни бисери в тях и масивните сталактити, осеяни с червеникавокафяви до розови и млечнобели кристали. Прилепите са основните видове в пещерната фауна, достигащи стотици броя. Пещерата е местообитание на особен вид малък бръмбър, родственик на вида Светломразец. Дервентската пещера е недостатъчно проучена.
“Гърбавата чешма” – обявена със Заповед № 1187/19.04.1976 г. на МГОПС
Защитената територия е обявена като природна забележителност със Заповед № 1187/19.04.1976 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (МГОПС), с площ 0.20ха в ОГТ на Община Антоново. Целта е опазване на скално варовиково образувание с височина 3 /три/ и повече метра и дължина около 10м, образувано от отлагането на варовик от течащата силно варовита вода. Стопанисва се и се охранява от Община Антоново, под контрола на РИОСВ - Шумен.
“Скално образувание Костадин тепе” – обявена със Заповед №1635/ 27.05.1976 г. на МГОПС
Защитената територия е обявена като природна забележителност със Заповед № 1635/ 27.05.1976 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (МГОПС), с площ 5,0 ха. Обект на защита е скалното образувание в ОГТ на Община Антоново, в землището на с. Малоградец, общ. Антоново. Представлява останки от укрепление, свързано с легенда. Стопанисва се и се охранява от Община Антоново, под контрола на РИОСВ - Шумен.