Министерство на околната среда и водите

2 февруари - Международен ден на влажните зони

На 2-ри февруари ежегодно отбелязваме Международния ден на влажните зони. На този ден през 1971 г. в град Рамсар, Иран е подписано първото международно споразумение, засягащо опазването на биологичното разнообразие, известно като Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбивите птици. Впоследствие първоначалният акцент на Конвенцията  разширява своя обхват, за да включи всички аспекти на опазване на влажните зони и разумното им ползване.        

България подписва Рамсарската конвенция  през 1974 година, а през 1976 година тя влиза в сила за страната ни. В списъка на Конвенцията са  включени десет влажни зони с обща площ над 20 хиляди ха. Това са резерватите “Сребърна” и “Ропотамо”, Атанасовското езеро, комплекс “Беленски острови”, остров Ибиша, езерата Вая и Дуранкулак, Шабленското езеро, местността “Пода” и Поморийското езеро. За региона, контролиран от Регионална инспекция по околна среда и води-Шумен, по-големите водоеми са язовирите: “Тича”, “Ястребино”, “Съединение”, “Бели Лом”, река Камчия и Врана.

Отговорно за прилагане  разпоредбите на Рамсарската конвенция е  Министерството на околната среда и водите, а Регионалните инспекции по околна среда и води  изпълняват контролни функции по прилагане на разработените политики за  опазването и устойчивото  използване на влажните зони

             Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, определящ екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Конвенцията ги определя като „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”. Те формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, крайбрежни лагуни и др. Влажните зони  са сред най-продуктивните екосистеми на земята. Ресурсът им е с огромна икономическа, културна и научна стойност. Посегателството върху тях и тяхната загуба нанасят сериозни, дори непоправими екологични щети. Затова тяхното опазване е от изключително значение.

01-02-2010